Направо към съдържанието

Кейт Бланшет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кейт Бланшет
Cate Blanchett
австралийска актриса, продуцентка и театрална режисьорка
Кейт Бланшет (2015)
Кейт Бланшет (2015)
Родена
Катрин Елис Бланшет
14 май 1969 г. (55 г.)
Националност Австралия
Учила вНационален институт за драматично изкуство (Сидни)
Работилаактриса, продуцент
Актьорска кариера
Активност1992 –
ОскариНай-добра поддържаща женска роля:
2005 „Авиаторът“
Най-добра женска роля:
2013 „Син жасмин“
Златен глобусНай-добра актриса в драма:
1998 „Елизабет“
2013 „Син жасмин“
Най-добра поддържаща актриса:
2007 „Няма ме“
БАФТАНай-добра актриса:
1998 „Елизабет“
2005 „Авиаторът“
2013 „Син жасмин“
Семейство
БащаРобърт Бланшет
МайкаДжун Гембъл
Братя/сестриРобърт Бланшет
Женевиев Амелия Бланшет
СъпругАндрю Ъптън
(1997-днес)
ДецаДашиъл Джон
Роман Робърт
Игнейшъс Мартин
Eдит Вивиан Патриша
Подпис
Уебсайт
Кейт Бланшет в Общомедия

Катрин Елис „Кейт“ Бланшет (на английски: Catherine Élise „Cate“ Blanchett, /blæntʃət/;[1] Бланчит) е австралийска актриса, продуцент и театрален режисьор. Считана за една от най-добрите изпълнителки на своето поколение, тя е призната за своята гъвкавост в независими филми, блокбъстъри и театрални постановки. Носителка е на многобройни отличия, включително две награди „Оскар“, четири награди „Златен глобус“, четири награди на БАФТА, две награди „Еми“ в праймтайм и награда за най-добра актриса на 64-тия филмов фестивал във Венеция.[2]

Завършила Националния институт за драматично изкуство в Сидни, Бланшет започва кариерата си на австралийската сцена. Дебютирайки в игрален филм през 1997 г., тя придобива международна известност с превъплъщението си в кралица Елизабет I във филма „Елизабет“ (1998), за което получава първата си номинация за „Оскар“. Нейното превъплъщение в Катрин Хепбърн в биографичния филм „Авиаторът“ (2004) ѝ носи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. По-късно печели „Оскар“ за най-добра женска роля за ролята си на невротична бивша социалистка в комедийната драма „Син жасмин“ (2013). Други нейни роли номинирани за „Оскар“ са в „Записки по един скандал“ (2006), „Не съм там“ (2007), „Елизабет: Златният век“ (2007), „Каръл“ (2015) и „Лидия Тар“ (2022), което я прави най-номинираната австралийка. Най-големите ѝ комерсиални успехи включват трилогията „Властелинът на пръстените“ (2001–2003), „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ (2008), „Странният случай с Бенджамин Бътън“ (2008), „Пепеляшка“ (2015), „Тор: Рагнарок“ (2017), „Бандитките на Оушън“ (2018) и „Не поглеждай нагоре“ (2021).

Бланшет участва в над двадесет сценични постановки. Тя и съпругът ѝ Андрю Ъптън са художествени директори на Театралната компания на Сидни от 2008 до 2013 г. Някои от сценичните ѝ роли през този период са в нашумелите възстановки на „Трамвай „Желание““ на Т. Уилямс, „Вуйчо Ваньо“ на А. Чехов, „Големи и малки“ на Б. Щраус и „Прислужничките“ на Ж. Жьоне. Тя прави своя дебют на Бродуей през 2017 г. в „Платонов“ на Чехов, за който получава номинация за наградата „Тони“ за най-добра актриса в пиеса. Тя също така получава две номинации за награда „Еми“ за продуциране и участие в ролята на Филис Шлафли в драматичния минисериал „Мисис Америка“ (2020).

Бланшет е носителка на няколко почетни награди. Австралийското правителство я награждава със Стогодишния медал през 2001 г. и е номинирана за Придружител на Ордена на Австралия през 2017 г.[3] През 2012 г. френското правителство я номинира за Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата. През 2015 г. е отличена от Музея на модерното изкуство и получава Стипендия на Британския филмов институт. Има почетни докторски степени от Университета на Нов Южен Уелс, Университета на Сидни и Университета „Макуори“ (Сидни). Сп. „Тайм“ я обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света през 2007 г. През 2018 г. е класирана сред най-високоплатените актриси в света.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Кейт Бланшет е родена на 15 май 1969 г. в мелбърнското предградие „Айвънхоу“[4][5] като дъщеря на Джун Гембъл, строителна предприемачка и учителка,[6] и Робърт Дюит Бланшет младши от Тексас, старши офицер от американския флот и по-късно рекламен изпълнител.[7][8][9] Родителите ѝ се срещат, когато корабът на баща ѝ Арнеб се поврежда в Мелбърн.[10] Бланшет е второто от три деца, с по-голям брат и по-малка сестра.[11] Нейното потекло включва английски, някои шотландски и далечни френски корени.[12][13][14] По-големият ѝ брат Робърт Бланшет III (р. 1968) е инженер на компютърни системи, по-малката ѝ сестра Женевиев Амелия Бланшет (р. 1971) работи като театрален дизайнер и придобива бакалавърска степен по архитектурен дизайн през 2008 г. Когато е на 10 години, Бланшет губи 42-годишния си баща от сърдечен арест.[11][12][15]

Бланшет описва себе си като дете „отчасти екстравертна, отчасти луда“. През тийнейджърските си години има склонност да се облича в традиционно мъжко облекло и преминава през готик и пънк фази, като в един момент обръсва главата си.[16] Учи в началното училище „Айвънхоу Ийст“ в Мелбърн. После учи в девическата гимназия „Айвънхоу“ и след това в Методисткия женски колеж, където изследва страстта си към сценичните изкуства.[17] След гимназията започва да учи икономика и изящни изкуства в Университета на Мелбърн, но го напуска след една година, за да пътува в чужбина. Докато е в Египет, е статистка като американска мажоретка в египетския филм „Кабория“ (1990).[16][18] При завръщането си в Австралия се премества в Сидни и се записва в Националния институт за драматично изкуство (NIDA),[18] който завършва през 1992 г. с бакалавърска степен по изящни изкуства.[16]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1992 – 2000 г.: Ранна дейност и международен пробив

[редактиране | редактиране на кода]

Първата сценична роля на Бланшет е с Джефри Ръш в пиесата на Дейвид Мамет от 1992 г. „Олeана“ за Театралната компания на Сидни. През същата година е избрана за ролята на Клитемнестра в „Електра на Софокъл“, чието изпълнение става едно от най-аплодираните ѝ в Националния институт по драматично изкуство. През 1993 г. Бланшет получава наградата за най-добър дебютиращ актьор от театралните критици в Сидни за изпълнението си в „Танци на Кафка“ на Тимъти Дейли и печели наградата за най-добра актриса за изпълнението си в „Олеана“ на Мамет, което я прави първият актьор, спечелил и двете категории в една и съща година.[10] Бланшет играе в ролята на Офелия в аплодираната продукция на Компания Б от 1994-1995 г. на „Хамлет“, режисирана от Нийл Армфийлд, с участието на Джефри Ръш и Ричард Роксбърг, и е номинирана за наградата „Зелена стая“.[19]

Първата ѝ поява на екрана е през 1993 г. в епизод от третия сезон на австралийския телевизионен сериал Police Rescue, последван през 1994 г. от минисериала Heartland[20] с Ърни Динго. След това се появява в минисериала Bordertown (1995) с Хюго Уивинг и в епизод на Police Rescue, озаглавен „The Loaded Boy“.[21][22] Тя играе и в 50-минутния драматичен късометражен филм Parklands (1996), който получава номинация от Австралийския филмов институт (AFI) за най-добър оригинален сценарий.[23][24]

Бланшет дебютира в игрален филм във второстепенната роля на австралийска медицинска сестра, пленена от японската армия по време на Втората световна война, във филма на Брус Бересфорд „Път към Рая“ (1997), в който си партнира с Глен Клоуз и Франсис Макдорманд.[25] Той прави малко над 2 млн. долара в боксофиса при бюджет от 19 млн. и получава смесени отзиви от критиците.[26][27] Първата ѝ главна роля идва по-късно същата година като ексцентричната наследница Лусинда Лепластриър в романтичната драма на Джилиан Армстронг „Оскар и Лусинда“ (1997) заедно с Ралф Файнс.[25] Бланшет получава широко признание за изпълнението си.[28] Тя печели първата си номинация за Награда AFI като най-добра главна женска роля за филма.[29] Тя печели наградата за най-добра актриса на AFI през същата година за главната си роля на Лизи в романтичната комедия Thank God He Met Lizzie (1997) с участието на Ричард Роксбърг и Франсис О'Конър.[28]

Бланшет играе младата кралица Елизабет I в критично оценената историческа драма „Елизабет“ (1998), режисирана от Шекхар Капур. Филмът я изстрелва до международна известност, като ѝ печели наградата „Златен глобус“ и Наградата на Британската академия (BAFTA), както и първата ѝ номинация за Гилдията на актьорите (SAG) и „Оскар“ за най-добра актриса.[30]

На следващата година тя се появява в Bangers (1999) – австралийски късометражен филм и част от „Истории на изгубени души“ – компилация от тематично свързани разкази. Късометражният филм е написан и режисиран от нейния съпруг Андрю Ъптън и продуциран от двамата.[31][32] Тя също играе в комедията на Майк Нюъл „Контролна кула“ (1999), като изпълнението ѝ е избрано от критиците.[33] Играе и Мередит Лоуг в одобрения от критиците и финансово успешен филм „Талантливият мистър Рипли“ (1999) заедно с Мат Деймън, Гуинет Полтроу, Джуд Лоу и Филип Сиймур Хофман, за което получава втората си номинация за БАФТА.[34]

2001 – 2007 г.: „Властелинът на пръстените“ и утвърдена актриса

[редактиране | редактиране на кода]

Бланшет се появява в хитовата трилогия на Питър Джаксън „Властелинът на пръстените“, играейки ролята на Галадриел и в трите филма.[35] Трилогията има голям критичен и финансов успех, като печели 2,981 млрд. долара в боксофиса по света[36][37][38] и трите филма по-късно са класирани в Топ 10 на най-великите фентъзи филми на всички времена в анкета, проведена от американското списание „Wired“ през 2012 г.[39] През 2001 г. Бланшет разнообразява портфолиото си с редица роли в драмите „Шарлот Грей“ и „Местни новини“ и с американската криминална комедия „Бандити“, за която печели втори „Златен глобус“ и номинация за награда SAG.[40] Филмът отбелязва първото забележително навлизане на актрисата в комедийния жанр.

През 2002 г. Бланшет играе заедно с Джовани Рибизи в режисирания от Том Тиквер „Небеса“ – първият филм от незавършена трилогия на прочутия сценарист и режисьор Кшищоф Кешловски.[41][42] Изпълнението ѝ като скърбяща жена, която извършва отчаян терористичен акт, е високо оценено.[43] През 2003 г. Бланшет отново играе широк спектър от роли: Галадриел във „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ – третата и последна част от трилогията „Властелинът на пръстените“ (която печели „Оскар“ за най-добър филм),[44] в режисирания от Рон Хауърд уестърн трилър „В неизвестност“, „Кафе и цигари“ на Джим Джармуш, играейки две роли, за които получава награда Индипендънт Спирит и номинация за най-добра поддържаща актриса,[45], и в биографичния „Вероника Герен“, който ѝ носи номинация за Златен глобус за най-добра драматична актриса.[41] През 2004 г. Бланшет се превъплъщава в бременна журналистка, описваща подводно пътешествие на ексцентричен океанограф във филма на Уес Андерсън „Морски живот със Стив Зису“.

Тя печели първата си награда „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля през 2005 г. за високо оценената си роля на Катрин Хепбърн в „Авиаторът“ на Мартин Скорсезе (2004).[46] Това прави Бланшет първият актьор в историята, спечелил Оскар за ролята си на друг актьор, носител на Оскар.[47] Тя дава своята статуетка Оскар на музея Австралийски център за движещи се изображения.[48] По време на подготовката си за ролята и по молба на Скорсезе актрисата преглежда 35-милиметрови отпечатъци от всичките първи 15 екранни изпълнения на Хепбърн, за да изучи и запомни нейната уравновесеност, маниери и модел на реч.[49] Същата година Бланшет печели и наградата на Австралийския филмов институт за най-добра актриса за изпълнението си на Трейси Харт, бивша наркоманка, в австралийския филм „Малка рибка“ (2005), копродуциран от продуцентската компания на нея и нейния съпруг „Дърти Филмс“.[50] Макар и по-малко известна в световен мащаб от някои от другите ѝ филми, трезвата и чувствителна роля във филма[51] получава голямо признание от критиката в Австралия и е номинирана за 13 награди на Австралийския филмов институт.[52][53]

Звездата на Кейт Бланшет на Холивудската алея на славата (Лос Анджелис)

През 2006 г. Бланшет играе ролята на Хеда Габлър в Музикалната академия в Бруклин в продукцията на Театралната компания в Сидни на „Хеда Габлър“, режисирана от Робин Невин.[54] След това тя играе заедно с Брад Пит в многоезичната и мултинаративна драма на Алехандро Гонсалес Иняриту „Вавилон“, като половинката от скърбяща двойка, която е въвлечена в международен инцидент в Мароко. Филмът получава седем номинации за „Оскар“.[55] Тя също участва в драмата на Стивън Содърбърг от епохата на Втората световна война „Добрият германец“ с Джордж Клуни и в прочутия психологически трилър „Записки по един скандал“ с Джуди Денч.[56][57] Бланшет получава третата си номинация за „Оскар“ за изпълнението си в последния филм,[58] където играе в ролята на самотна учителка, която се впуска в афера с 15-годишен ученик и става обект на маниакалното желание на по-възрастна от нея жена, изиграна от Денч.

Кейт Бланшет на пресконференция Берлин през 2007 г. за филма „Добрият германец“

През 2007 г. актрисата е обявена за една от 100-те най-влиятелни хора в света на списание „Тайм“[59] и се появява в списъка на сп. „Форбс“ със 100 знаменитости.[60] Тя има камео като Джанин – криминалистка и бивша приятелка на героя на Саймън Пег, в комедийния екшън филм на Едгар Райт „Горещи палки“ (2007). Камеото не е кредитирано и тя дава хонорара си за благотворителност.[61]

Тя отново играе ролята си на кралица Елизабет I в продължението от 2007 г. „Елизабет: Златният век“, режисирано от Шекхар Капур, и изиграва Джуд Куин – едно от шестте превъплъщения на Боб Дилън в експерименталния филм на Тод Хайнс I'm Not There. Тя печели Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция, наградата „Индипендънт Спирит“ и наградата „Златен глобус“ за най-добра поддържаща актриса за превъплъщението си в Джуд Куин.[62][63] На 80-те награди на Академията Бланшет получава две номинации – за най-добра актриса за „Елизабет: Златният век“ и за най-добра поддържаща женска роля за I'm Not There, ставайки първата актриса, получила втора номинация с reprisal за роля.[64]

2008 – 2011 г.: режисьор на Театралната компания на Сидни

[редактиране | редактиране на кода]

Бланшет играе в „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ на Стивън Спилбърг (2008) като злодейката агент на КГБ полк. д-р Ирина Спалко.[65] Филмът получава смесени отзиви от критици и публика, но постига голям успех в боксофиса, като печели над 790 млн. долара по целия свят.[66] В номинирания за „Оскар“ „Странният случай с Бенджамин Бътън“ на Дейвид Финчър тя си партнира с Брад Пит за втори път, играейки любимата на главния герой, Дейзи Фулър. През същата година тя озвучава героя на Гран мамаре за англоезичната версия на „Поньо от скалата край морето“ на Хаяо Миядзаки, излязла през юли 2008 г.[67]

Също през 2008 г. Бланшет и нейният съпруг Андрю Ъптън стават съизпълнителни директори и художествени директори на Театралната компания на Сидни.[68][69] Бланшет се завръща на театралната сцена през 2009 г. с Театралната копания на Сидни и пиесата на Тенеси Уилямс Трамвай „Желание““, режисиран от Лив Улман. Тя играе ролята на Бланш Дюбоа заедно с Джоел Едгертън като Стенли Ковалски. Продукция пътува от Сидни до Музикалната академия в Бруклин в Ню Йорк и Кенеди център във Вашингтон, окръг Колумбия.[70][71] Тя се радва на критичен и търговски успех и Бланшет получава признание за изпълнението си.[75] Джейн Фонда, която присъства на шоуто в Ню Йорк, го смята за „може би най-великото сценично представяне, което някога съм виждала“,[76] с Мерил Стрийп заявява: „Това изпълнение беше толкова голо, толкова сурово и необикновено, удивително, изненадващо и страшно като всичко, което някога съм виждала... Мислех, че съм гледала тази пиеса, мислех, че знам всички реплики наизуст, защото съм я гледала толкова много пъти, но никога не бях гледала пиесата, докато не видях това представление.“[77] Бланшет печели Театралната награда в Сидни за най-добра главна женска роля.[78] Продукцията и актрисата получават Награди „Хелън Хейс“, съответно за изключителна чуждестранна продукция и награда за изключителна главна женска роля в чуждестранна продукция.[79]

През 2011 г. на Филмовия фестивал в Сидни

През 2010 г. Бланшет играе ролята на лейди Марион срещу титулярния герой на Ръсел Кроу в епичния филм на Ридли Скот „Робин Худ“. Филмът получава смесени отзиви от критиците[80], но има финансов успех, като печели 321 млн. долара в световния бокс офис.[81] През 2011 г. тя играе антагониста на агента на ЦРУ Мариса Виглер в екшън-трилъра на Джо Райт „Хана“, партнирайки на Сърша Ронан и Ерик Бана.

През 2011 г. участва в две продукции на Театралната копания на Сидни. Тя играе Лоте Коте в нов превод на пиесата на Бото Щраус от 1978 г. Groß und klein от Мартин Кримп, режисирана от Бенедикт Андрюс.[82] След поставянето си в Сидни продукцията пътува до Лондон, Париж, Виенския фестивал и Рурския фестивал.[83] Бланшет и продукцията получават широко признание.[89] Бланшет е номинирана за Театралните награди „Ивнинг Стандарт“ за най-добра актриса[90]и печели Театралната награда на Сидни за най-добра главна женска роля[91] и Награда „Хелпман“ за най-добра актриса.[92] След това тя играе Елена, срещу Хюго Уивинг и Ричард Роксбърг, в адаптацията на съпруга ѝ Андрю Ъптън на „Вуйчо Ваньо“ на Антон Чехов, която пътува до Кенеди център и Ню Йорк Център като част от фестивала в Линкълн център.[93] Продукцията и Бланшет получават одобрението на критиката.[96] Бланшет получава Награда „Хелън Хейс“ за изключителна главна актриса в чуждестранна продукция и Награда „Хелпман“ за най-добра актриса.[92][97]

2012 – 2016 г.: „Син жасмин“ и възраждане в Холивуд

[редактиране | редактиране на кода]
Бланшет в Сидни през 2012 г.

Бланшет повтаря ролята си на Галадриел в адаптациите на Питър Джаксън на „Хобит“ (2012–2014), предистория на поредицата „Властелинът на пръстените“, заснета в Нова Зеландия.[98] Въпреки че е по-малко одобрена от критиката от трилогията „Властелинът на пръстените“, трилогията „Хобит“ все пак има голям боксофисен успех, спечелвайки близо 3 млрд. долара по целия свят.[99][100][101] Героинята на Галадриел не се появява в оригиналния роман на Дж. Р. Р. Толкин, но историята е променена от съсценариста Гийермо дел Торо и режисьора Питър Джаксън, така че Бланшет да може да се появи във филмовата трилогия.[102] Актрисата озвучава ролята на Пенелопа в епизода на „Семейният тип“, наречен „Г-н и г-жа Стюи“, излъчен на 29 април 2012 г., и на кралица Елизабет II в епизода "Family Guy Viewer Mail 2".[103] Бланшет се завръща в австралийското кино с появата си в The Turning (2013) – антологичен филм, базиран на колекция от разкази на Тим Уинтън.[104] Тя е ръководител на журито на Международния филмов фестивал в Дубай през 2012 и 2013 г.[105] Сезонът за 2013 г. на Театралната компания на Сидни е последният за Бланшет като съизпълнителен директор и артистичен директор.[106][107]

През 2013 г. Бланшет играе Джасмин Франсис – главната роля в „Син жасмин“ на Уди Алън, с участието на Алек Болдуин и Сали Хокинс. Изпълнението ѝ печели широко признание, като някои критици го смятат за най-доброто в кариерата ѝ до този момент (надминавайки аплодираното ѝ изпълнение в „Елизабет“).[108] Играта ѝ ѝ печели над 40 награди на индустрията и критиците, включително наградата LAFCA, наградата NYFCC, наградата NSFC, Наградата на критиката, Наградата за изключително представяне на годината на Международния филмов фестивал в Санта Барбара, наградата SAG, наградата „Златен глобус“, Наградата BAFTA, наградата „Индипендънт Филм Спирит“ и „Оскар“ за най-добра актриса. Победата на Бланшет я прави едва шестата актриса, която печели „Оскар“ и в двете актьорски категории, третата, която печели най-добра актриса след най-добра поддържаща актриса, и първата австралийка, която печели повече от един актьорски „Оскар“.[109][110][111]

През 2014 г. Бланшет си партнира с Мат Деймън и Джордж Клуни във филма на Клуни „Пазители на наследството“, базиран на истинската история на екип от историци на изкуството и музейни куратори, които възстановяват известни произведения на изкуството, откраднати от нацистите.[112] Френската героиня Роуз Валанд е вдъхновение за образа на Клер Симон на Бланшет.[113] Филмът получава смесени отзиви от критиците и печели 155 млн. долара в световния бокс офис.[114] През същата година Бланшет озвучава и ролята на Валка в анимационния филм на Дриймуъркс Анимейшън „Как да си дресираш дракон 2“.[115] Филмът получава одобрението на критиците и има касов успех.[116] Той печели наградата „Златен глобус“ за най-добър пълнометражен анимационен филм и получава номинация за „Оскар“ за най-добър анимационен филм.[117][118] На 29 януари 2015 г. Бланшет е водеща на 4-те награди AACTA с Дебора Мейлман.[119]

През 2015 г. Бланшет участва в пет филма. Тя играе Нанси във филма на Терънс Малик Knight Of Cups, чиято премиера е на Международния филмов фестивал в Берлин.[120] Тя играе ролята на злодейката лейди Тримейн в адаптацията на Дисни на „Пепеляшка“, режисирана от Кенет Брана, която получава одобрението на критиците.[121][122] След това играе заедно с Руни Мара в „Каръл“ – високо оценената филмова адаптация на Патриша Хайсмит и в The Price of Salt, която я събира отново с режисьора Тод Хайнс. Бланшет, която е и изпълнителна продуцентка на филма, получава възторжени отзиви за представянето си като титулярна героиня, което е широко цитирано като едно от най-добрите в кариерата ѝ, наред с „Елизабет“ и „Син жасмин“. За „Каръл“ Бланшет отново получава номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и Наградата на БАФТА.[123][124] [125]

Актрисата играе Мери Мейпс срещу Дан Ратер във „Въпрос на истина“ (2015) на Робърт Редфорд – филм за противоречията с документите на Килиан. Продуцентската компания на Бланшет е продуцентски партньор на филма.[126] След това тя участва в "Манифесто" – мултиекранната видео инсталация на Джулиан Розефелд, в която 12 манифеста на артисти са изобразени от 13 различни героя, всички изиграни от актрисата.[127] Проектът и Бланшет получават одобрение от критиците[128]

През 2016 г. Бланшет разказва една от двете версии на документалния филм на Терънс Малик за Земята и вселената, „Пътуване във времето“, чиято световна премиера е на 73-ия филмов фестивал във Венеция.[129][130][131]

2017 – 2020 г.: Дебют на Бродуей и телевизионен успех

[редактиране | редактиране на кода]
Бланшет на Сан Диего Комик Кон през 2017 г.

Бланшет участва в пиесата The Present на театралната компания в Сидни – адаптацията на Андрю Ъптън по пиесата „Платонов“ на Антон Чехов, режисирана от Джон Кроули.[132] Продукцията дебютира в Сидни през 2015 г. с одобрението на критиката и се пренася на Бродуей през 2017 г.,[133][134] отбелязвайки дебюта на Бланшет на Бродуей.[135] Изпълнението ѝ по време на пиесата на Бродуей получава признание. За работата си актрисата получава номинация за Награда „Тони“ за най-добра актриса в пиеса,[136] номинация за Drama Desk Award[137] и номинация за Drama League Award за наградата за отличаващо се представяне.[138]

През 2017 г. Бланшет се появява и в „От песен на песен“ на Терънс Малик, заснет успоредно с Knight of Cups през 2012 г.[139] и изобразява богинята на смъртта Хела във филма на Марвел Студиос „Тор: Рагнарок“, режисиран от Тайка Уайтити.[140] „Тор“ е едновременно критичен и финансов успех, като печели 854 лн. долара в световния бокс офис.[141]

На Филмовия фестивал в Кан през 2018 г.

През 2018 г. Бланшет участва в „Бандитките на Оушън“ – изцяло женският спин-оф на франчайза „Трилогията на Оушън“, режисиран от Гари Рос, заедно със Сандра Бълок, Ан Хатауей, Сара Полсън, Минди Калинг, Хелена Бонам Картър, Риана и Акуафина.[142][143][144] Филмът събира предимно смесени отзиви, но има касов успех, спечелвайки над 297 млн. долара по целия свят.[145] Тя също играе Флорънс Цимерман във филмовата адаптация на „Мистерията на къщата с часовника“ режисирана от Илай Рот[146], и разказва наградения австралийски исторически фантастичен филм Sweet Tooth на Шанън Ашлин.[147] Бланшет е назначена за председателка на журито на 71-ия фестивал в Кан, който се провежда през май 2018 г.[148] Същата година сп. „Форбс“ я посочва като една от най-добре платените актриси в света с годишни приходи от 12, 5 млн. долара.[149]

Бланшет изобразява женска версия на питона Каа в адаптацията на Анди Съркис на „Книга за джунглата“, озаглавена „Маугли: Легенда за джунглата“ (2018). Съркис използва комбинация от улавяне на движение, копютърна анимация и действие на живо във филма, а ролята на Каа е написана така, че да бъде много по-близка до оригиналния герой в кратките истории на автора Ръдиард Киплинг, който прилича на ментор фигура за Маугли.[150] Филмът е пуснат в Нетфликс през 2019 г.[151] През същата година Бланшет участва в Where'd You Go, Bernadette – адаптация на едноименния бестселър „Къде отиде, Бернадет?“, режисиран от Ричард Линклейтър.[152] Филмът получава предимно смесени отзиви и печели 10,4 млн. долара в боксофиса срещу бюджет от 18 млн.,[153][154] но представянето на Бланшет като титулярна героиня получи похвали и тя получава десетата си номинация за „Златен глобус“ за изпълнението си във филма.[155] Същата година тя повтаря ролята си на Валка в Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят“, който е номиниран за най-добър анимационен филм на 92-рите награди „Оскар“.[156][157]

През 2020 г. продуцентската компания на Бланшет Дърти Филмс подписва с Ню Рипаблик Пикчърс за игрални филми и Еф Екс Нетуъркс за телевизия.[158][159] Бланшет се завръща в телевизията, като участва в два министериала. Тя играе поддържаща роля в австралийската драматична поредица Stateless, вдъхновена от спорния случай на задължително задържане на Корнелия Рау. Stateless е финансиран от Скрийн Австралия, а Бланшет също е съсъздателка и изпълнителен продуцент на сериала.[160] Излъчва се по австралийската обществена телевизия ABC и има международна премиера по Нетфликс.[161] Бланшет печели две награди на 10-ите награди на AACTA за лица без гражданство най-добър гостуваща или поддържаща актриса за изпълнението си и най-добър минисериал за ролята си на изпълнителен продуцент.[162]

Бланшет също е хедлайнер и продуцентка на историческия драматичен минисериал на Еф Екс /Hulu „Мисис Америка“ (2020), с участието на консервативната активистка Филис Шлафли.[163] Поредицата от девет части е излъчена с широко одобрение от критиката.[164] [165] На 72-рите Награди „Еми“ за праймтайм актрисата получава номинации за изключителна главна актриса в ограничен сериал или филм и в изключителен ограничен сериал, както и номинации за наградата „Златен глобус“, Наградата на Гилдията на актьорите (и двете за нейното изпълнение), и Наградата на Асоциацията на телевизионните критици за индивидуални постижения в драмата.[166][167][168][169] Бланшет е и изпълнителна продуцентка на гръцкия филм Apples (2020), режисиран от Христос Нику.[170] Премиерата му е на Международния филмов фестивал във Венеция, хвален е от критиците[171][172] и е избран да бъде предложението на страната за наградите на филмовата академия на САЩ като най-добър чуждоезичен филм.[173][174]

2021 – 2023 г.: Tár и по-нататъшно признание

[редактиране | редактиране на кода]

През 2021 г. Бланшет участва заедно с Брадли Купър във филмовата адаптация на Гийермо дел Торо на романа „Алея на кошмарите“, която получава положителни отзиви[175][176] и е номинирана за „Оскар“ за най-добър филм.[177] Тя също се появява заедно с Дженифър Лорънс и Леонардо ди Каприо в „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей – черна комедия с апокалиптична политическа сатира за Нетфликс[178], която също получава номинация за „Оскар“ за най-добър филм.[177] С тези две номинации Бланшет чупи рекорда, държан от актрисата Оливия де Хавиланд като актриса с най-много признати роли в номинираните за най-добър филм.[179]

Актрисата през 2023 г.

След това Бланшет участва във филма „Лидия Тар“ от 2022 г., режисиран от Тод Фийлд. Изпълнението ѝ като Лидия Тар – измислена известна диригентка, получи широко одобрение от критиката.[180] За изпълнението си тя спечели втората си Купа Волпи за най-добра актриса, четвърта Награда „Златен глобус“ и четвърта Награда BAFTA.[181][182][183] Тя също така получава големите награди на критиците (NYFCC, LAFCA, NSFC) за втори път и получава осмата си номинация за „Оскар“, изравнявайки се с четвъртата най-номинирана за „Оскар“ актриса.[184][185] През същата година Бланшет озвучава и Спацатура във филмовата адаптация на Нетфликс „Пинокио“, която я събира отново с Гийермо дел Торо.[186]

През 2023 г. Бланшет се появява в шестия епизод на „Черното огледало“ от сезон „Джоан е ужасна“, участва в австралийския драматичен филм The New Boy[187] и повтаря ролята на Хела в епизода от втори сезон „Ами ако... Хела намереше десетте пръстена?" от поредицата на Марвел „Ами ако...?“.[188] Тя също е копродуцентка на научнофантастичния романтичен драматичен филм на Apple TV+ Fingernails.[189][190]

Бланшет играе следващата роля заедно с Кевин Клайн в трилър поредицата на Apple TV+ Disclaimer, написана и режисирана от Алфонсо Куарон.[191] Тя също така изиграе Лилит в Borderlands – адаптация на живо на едноименната видео игра, която я събира отново с Илай Рот.[192] Актрисата ще продуцира и играе в A Manual for Cleaning Women, базиран на колекцията от 43 части от разкази на Лучия Берлин.[193][194]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Бланшет е омъжена за драматурга и сценарист Андрю Ъптън. Те се запознават в Австралия в средата на 90-те г. и се женят на 29 декември 1997 г.[199] Имат трима сина[200][201][202]: Дашиъл Джон (р. 3 декември 2001), Роман Робърт (р. 23 април 2004) и Игнейшъс Мартин (р. 13 април 2008), и една дъщеря – Едит Вивиан Патриша (осиновена през март 2015 г.).[203][204] Бланшет каза, че са искали да осиновят дете от раждането на първия им син.[205]

След като превръщат Брайтън, Англия, в свой основен семеен дом в продължение на почти 10 години, тя и съпругът ѝ се връщат в родната си Австралия през 2006 г.[206][207] През ноември 2006 г. Бланшет приписва преместването на желанието им да изберат постоянен дом за децата си, да бъдат по-близо до семейството си и да имат чувство за принадлежност към австралийската театрална общност.[208] Тя и семейството ѝ живеят в предградието на Сидни Хънтърс Хил,[209] обновявайки основно дома си през 2007 г., за да бъде по-екологичен.[210] След продажбата му през 2015 г. тя и съпругът ѝ купуват къща в Кроубъро, Източен Съсекс, в началото на 2016 г.[211]

Участия

[редактиране | редактиране на кода]
Игрални, телевизионни и късометражни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр бележки
1990 Kaboria американска мажоретка Кайри Бешара драма египетски филм; статистка
1994 Police Rescue: The Movie Вивиан Майкъл Карсън екшън, криминален тв филм
1996 Parklands Роузи Катрин Милард драма късометражен
1997 Оскар и Лусинда Oscar and Lucinda Лусинда Лепрастрие Джилиан Армстронг романтичен
Thank God He Met Lizzie Лизи Шери Нолан романтичен
Път към рая Paradise Road Сюзън Макарти Брус Бересфорд военен
1998 Елизабет Elizabeth кралица Елизабет I Шекхар Капур исторически, драма
1999 Bangers Джули-Ан Андрю Ъптън късометражен
Талантливият мистър Рипли The Talented Mr. Ripley Мередит Лог Антъни Мингела драма
Контролна кула Pushing Tin Кони Фалцоне Майк Нюъл комедия драматичен
Идеален съпруг An Ideal Husband Лейди Гертруд Чилтърн Оливър Паркър комедия, романтичен
2000 Дарбата The Gift Анабел „Ани“ Уилсън Сам Рейми драма
Мъжът, който плачеше The Man Who Cried Лола Сали Потър драма
2001 Местни новини The Shipping News Петъл Куойл Ласе Халстрьом романтична драма
Шарлот Грей Charlotte Gray Шарлот Грей Джилиън Армстронг драма
Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring Галадриел Питър Джаксън фентъзи
Бандити Bandits Кейт Уийлър Бари Левинсън комедия, криминален
2002 Властелинът на пръстените: Двете кули The Lord of the Rings: The Two Towers Галадриел Питър Джаксън фентъзи
Небеса Heaven Филипа Том Тиквер романтичен трилър
2003 Властелинът на пръстените: Завръщането на краля The Lord of the Rings: The Return of the King Галадриел Питър Джаксън фентъзи
В неизвестност The Missing Магдалена (Маги) Гилксън Рон Хауърд уестърн
Кафе и цигари Coffee and Cigarettes себе си и Шели Джим Джармуш драма, комедия
Вероника Герен Veronica Guerin Вероника Герен Джоел Шумахер драма, биографичен
2004 Морски живот със Стив Зису The Life Aquatic with Steve Zissou Джейн Уинслет-Ричардсън Уес Андерсън приключенки
Авиаторът The Aviator Катрин Хепбърн Мартин Скорсезе драма, биографичен
2005 Дребна риба Little Fish Трейси Харт Роуън Уудс полицейски, драма
2006 Вавилон Babel Сюзън Джоунс Алехандро Гонсалес Иняриту драма
Добрият германец The Good German Лена Бранд Стивън Содърбърг драма, криинален
Записки по един скандал Notes on a Scandal Шеба Харт Ричард Ейър драма
2007 Горещи палки Hot Fuzz Жанин Едгар Райт екшън некредитирано камео
Елизабет: Златният век ELizabeth: The Golden Age кралица Елизабет I Шекхар Капур исторически
Няма ме I'm Not There Джуд Куин (Боб Дилан) Тод Хайнс драма, биографичен
2008 Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull Полковник д-р Ирина Спалко Стивън Спилбърг приключенски
Странният случай с Бенджамин Бътън The Curious Case of Benjamin Button Дейзи Фулър Дейвид Финчър драма, фантастика
2010 Робин Худ Robin Hood Лейди Мариън Ридли Скот исторически, приключенски
2011 The Last Time I Saw Michael Gregg Стивън Содърбърг комедия, видео
Хана Hanna Мариса Виглер Джо Райт екшън
2012 Хобит: Неочаквано пътешествие The Hobbit: An Unexpected Journey Галадриел Питър Джаксън фентъзи
2013 Син жасмин The Blue Jasmin Жанет Франсис Уди Алън драма
Хобит: Пущинакът на Смог The Hobbit: The Desolation of Smaug Галадриел Питър Джаксън фентъзи
The Turning Гейл Ланг Саймън Стоун драма сбор от късометражни филми (сегмент Reunion")
Making a Scene жена Януш Камински драма, късометражен
2014 Пазители на наследството The Monuments Men Клеър Симон Джордж Клуни исторически, драма
Хобит: Битката на петте армии The Hobbit: The Battle of the Five Armies Галадриел Питър Джаксън фентъзи
2015 Knight of Cups Нанси Терънс Малик драма, фантастика
Пепеляшка Cinderella мащехата Кенет Брана фентъзи, семеен
Каръл Carol Каръл Еърд Тод Хайнс драма и изп. продуцент
2015 Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull, Ирина Спалко Стивън Спилбърг приключенски
Въпрос на истина Truth Мери Мейпс Джеймс Вандербилт драма, биографичен
Manifesto 13 роли Джулиан Розенфелд драма филмова инсталация
2017 Червено Red майка Дел Катрин Бартън драма, късометражен
От песен на песен Song to Song Аманда Терънс Малик драма, музикален
Тор: Рагнарок Thor: Ragnarok Хела Тайка Уайтити фентъзи
2018 Бандитките на Оушън Ocean's Eight Лу Гари Рос екшън
Мистерията на къщата с часовника The House with a Clock in Its Walls Флорънс Цимерман Илай Рот семеен, фентъзи
Uncanny Valley Лий Алекс Прейгър късометражен. фантастика
2019 Къде си, Бернардет? Where'd You Go, Bernadette Бернадет Ричард Линклейтър комедия, криминале
2020 The Four Temperaments 4 героя Марко Брамбила късометражен
2021 Улицата на кошмарите Nightmare Alley д-р Лили Ритър Гийермо дел Торо драма, криминален
Не поглеждай нагоре Don't Look Up Бри Еванти Адам Маккей комедия, драма
2022 Лидия Тар Tár Лидия Тар Тод Фийлд драма и изп. продуцент
2023 The New Boy сестра Айлийн Уорик Торнтън драма, исторически и продуцент
2024 Borderlands Лилит Илай Рот научна фантастика
Father, Mother, Sister, Brother Джим Джармуш
Rumours Гай Мадин, Иван Джонсън и Гейлън Джонсън комедия
Black Bag Стивън Содърбърг трилър
A Manual for Cleaning Women драма
Телевизионни сериали
година оригинално заглавие роля жанр бел.
1993 Police Rescue г-жа Хейнс криминален еп. "The Loaded Boy"
1994 Heartland или Burned Bridge Елизабет Аштън драма 13 епизода
G. P. Джейни Морис еп. "Natural Selection"
1995 Bordertown Бианка 10 епизода
2014 Rake Кларис Грийн 3 епизода
2019-2022 Documentary Now! Изабел Барта; Алис мокументален филм еп. "Waiting for the Artist" и "Two Hairdressers in Bagglyport"
2020 James and the Giant Peach with Taika and Friends Стоножка семеен
Stateless Пат Мастърс драма 6 епизода; също съсъздател и изп. продуцент
2020 Mrs. America Филис Шлафли политическа драма 9 епизода; също изп. продуцент
2021 Staged Кейт Бланшет комедия еп. "The Loo Recluse"
2023 Black Mirror (Черното огледало) себе си като Джоан антология еп. "Joan Is Awful"; камео
Disclaimer Катрин Рейвънскрофт драма, трилър
Brideshead Revisited минисериал
Озвучаване
година заглавие ориг. заглавие роля жанр бел.
1999 Широко затворени очи Eyes Wide Shut женски глас драма некредитиран
2008 Поньо от скалата край морето Ponyo Гран Мамаре аниме фентъзи
2012 The Family Guy Пепенлопа;

кралица Елизабет II

анимиран ситком еп. "Mr. and Mrs. Stewie" и еп. "Family Guy Viewer Mail 2"
A Cautionary Tail разказвач късометражен
2013 Момичешко издигане Girl Rising разказвач документален
Journey to the South Pacific разказвач документален
The Galapagos Affair: Satan Came to Eden Дор Страуч документален
2014 Как да си дресираш дракон How to Train Your Dragon 2 Валка анимационен, фентъзи
2016 Voyage of Time разказвач документален
Earthflight: A 3D Journey разказвач късометражен
2018 Mowgli: Legend of the Jungle Каа приключенски
2019 Как да си дресираш драгон: Тайнственият свят How to Train Your Dragon: The Hidden World Валка анимационен фентъзи
Sweet Tooth разказвач късометражен
2020 Семейство Симпсън The Simspons Илейн Уф анимационен ситком еп. "The Way of the Dog"
Homemade разказвач тв сериал еп. "Ride It Out"
2022 Ukraine: Life Under Attack: Dispatches разказвач документален и изпълнителен продуцент
Пинокио Pinocchio маймунката Спацатура анимационен фентъзи
Evolver разказвач криминален
The School for Good and Evil Историкът фентъзи
2023 Frontline разказвач документален
Euphoria Тигърът
Ами ако...? What If...? Хела анимационен сериал 3 епизода
Театър
Година Пиеса Ориг. заглавие Автор Театър Роля Бележки
1980-те Хобит The Hobbit Методистки женски колеж (Мелбърн) Бард I адаптация на романа на Дж. Р. Р. Толкин
The Odyssey of Runyon Jones Норман Коруин адаптация на пиесата на Норман Коруин
Уморените коне ги убиват, нали? They Shoot Horses, Don’t They? / реж. Кейт Бланшет, адаптация на романа на Хорас Маккой
1989 European Features Крис Хеменсли Театър „Ла Мама“ (Мелбърн) реж. Боб Павлич
The Wood Box Кейт Бланшет и Каролин Лий реж. Кирстен фон Бирба
1992 Images of Moliere Жан-Батист Молиер Национален институт за драматично изкуство (Сидни) реж. Саймън Айни
Електра Electra Софокъл Електра реж. Линди Дейвис
1992-1993 Top Girls Карил Чърчил Театрална компания на Сидни Пациентка Гризелда/Нел/Джини първа роля в Театралната компания на Сидни
1993 Oleanna Дейвид Мамет Керъл реж. Майкъл Гоу, с Джефри Ръш
Mesmerized Марта Робинсън и Пита Тейт Театрална компания „Грифин“ (Сидни) реж. Сара Дюкър
1993-1994 Kafka Dances Тимъти Дали Театрална компания на Сидни Булка/Феликс
1994 Хамлет Hamlet Уилям Шекспир Театър „Белвоар Сейнт“ (Сидни), Плейхаус (Мелбърн) и Спейс (Аделаида) Офелия Продукция на Company B, реж. Нийл Армфийлд, с Джефри Ръш
1994-1995 Sweet Phoebe Майкъл Гоу Театрална компания на Сидни, Театър „Уерхаус“ (Кройдън) и CUB Малтхаус (Саутбанк) Хелън Световна премиера; реж. Майкъл Гоу
1995 Бурята The Tempest Уилям Шекспир Театър „Белвоар Сейнт“ (Сидни) Миранда Продукция на Company B, реж. Нийл Армфийлд
The Blind Giant is Dancing Стивън Сюъл Роуз Дрейпър Продукция на Company B, реж. Нийл Армфийлд, с Хюго Уивинг
1997 Чайка The Seagull Антон Чехов Нина Реж. Нийл Армфийлд
1999 Plenty Дейвид Хеър Театър „Албъри“ (Лондон) Сюзан Трахерн Реж. Джонатан Кент
Монолози за вагината The Vagina Monologue Ева Енслър Театър „Олд Вик“ (Лондон) V-Day театрално четене
2004 Хеда Габлър Hedda Gabler Хенрик Ибсен Театрална компания на Сидни Хеда Габлър пътува до Театър „Харви“ на Музикалната академия на Бруклин, Ню Йорк, за месец март 2006
2006-2007 Reunion Дейвид Мамет / реж. Андрю Ъптън
A Kind of Alaska Харолд Пинтър Кейт Бланшет и Андрю Ъптън
2007 Right You Are, If You Think You Are Луиджи Пирандело Музей „Гугенхайм“ (Ню Йорк) г-жа Понца реж. Франческо Вецоли
2007-2008 Blackbird Дейвид Хароуър Театрална компания на Сидни / реж. Кейт Бланшет. Пътува до Международния худ. фестивал на Сидни 3 февр. 2008 − 2 март 2008 г. и до Рурския фестивал (Германия) 8 − 12 май 2008 г.
2008 Minutes of Separation Salon de la Haute Horlogerie (Женева) Клариса Джоунс реж. Найджъл Джеймисън
2008-2009 The Year of Magical Thinking Джоан Дидиън Театрална компания на Сидни, Център за сценични изкуства „Илавара“ (Уулонгонг), Плейхаус (Civic Square, Торонто), Феърфакс Студио (Мелбърн) и Театър „Cremorne“ (Южен Бризбън) / реж. Кейт Бланшет
2009 The War of the Roses Уилям Шекспир Театрална компания на Сидни и Театър на Нейно величество (Пърт) Ричард II/ Лейди Ан адаптация на Бенедикт Андрюс и Том Райт, реж. Бенедикт Андрюс. Част от Фестивала на Сидни 2009.
Трамвай „Желание“ A Streetcar Named Desire Тенеси Уилямс Театрална компания на Сидни Бланш Дюбоа реж. Лив Улман, с Джоел еджъртън. Пътува до Център за театрални изкуства „Джон Ф. Кенеди“ (Вашингтон) 29 окт. – 21 ноември 2009 и до Театър „Харви“ на Бруклинската музикална академия 27 ноември – 20 декември 2009
2011 Вуйчо Ваньо Uncle Vanya Антон Чехов Елена Серебрякова Адаптация на Андрю Ъптън, с Ричард Роксбъроу, Джон Бел и Хюго Уивинг. Пътува до Център за театрални изкуства „Джон Ф. Кенеди“ (Вашингтон) 4–27 август 2011 и до Фестивал на Линкълн Център (Ню Йорк) 19–28 юли 2012
Gross und Klein Бото Щраус Лоте Реж. Бенедикт Андрюс; нова постановка на Марин Крим; поставена и от Център „Барбикан“. Пътува до Фестивал „Лондон 2012“, Градски театър (Париж), Виенския фестивал и Рурския фестивал (Реклингхаузен)
2013 The Maids Жан Жьоне Клер Адаптация на Бенедикт Андрюс и Андрю Ъптън, реж. Бенедикт Андрюс, с Изабел Юпер, Елизабет Дебриски. Пътува до Ню Йорк Сити Сентър като част от Фестивал „Линкълн“ (6–16 август 2014). Theatre de la Ville (Париж), Театър „Барбикан„ (Лондон), Wiener Festwochen GesmbH (Виена) и Рурски фестивал (Реклингхаузен)
2014 Платонов The Present Антон Чехов Анна Петровна Реж. Джон Кроули. Адаптация на Андрю Ъптън; с Ричард Роксбъроу
2017 Театър „Етел Баримор“ (Ню Йорк) Дебют на Бродуей
2019 When We Have Sufficiently Tortured Each Other Мартин Кримп Кралски национален театър (Лондон) жена Дебют в Националния театър. Реж. Кейти Мичъл, със Стивън Дилейн
Видеоклипове
година заглавие изпълнител
2016 "The Spoils" Масив Атак
2023 "The Girl Is Crying In Her Latte" Спаркс
Продуцент
  • Bangers (1999), късометражен, реж. Андрю Ъптън
  • Stories of Lost Souls (2005), комедийна драма, сегмент Bangers
  • Fingernails (2023), романтична драма, реж. Кристос Нику
  • The New Boy (2023), фентъзи драма, реж. Уорик Торнтън
Изпълнителен продуцент
  • Carol (2015), романтична драма, реж. Тод Хейнс
  • Stateless (2020), тв минисериал (6 епизода)
  • Mrs. America (2020), тв минисериал (9 епизода)
  • Apples (2020), драма, реж. Кристос Нику
  • Ukraine, Life Under Russia's Attack (2022), документален филм, реж. Мани Бенчелах и Патрик Томбола
  • Tár (2022), драма, реж. Тод Фийлд
  • Frontline (2022-2023), тв сериал, сезон 40 (еп. 12) и сезон 41 (еп. 9)
  • Knowing the Scorw (2023), документален фил, реж. Джанин Хоскинг
  • Shayda (2023), драма, реж. Нура Ниасари

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Say How: B // National Library Service for the Blind and Physically Handicapped. Архивиран от оригинала на 7 May 2018. Посетен на 13.04.2021.
  2. ↑ Cate Blanchett, IMDb.com.
  3. ↑ Queen's Birthday 2017 Honours: The full list // The Sydney Morning Herald. 12 June 2017. Архивиран от оригинала на 14 June 2017. Посетен на 11 June 2017.
  4. ↑ Wilmoth, Peter. Can-do Cate // The Age. Архивиран от оригинала на 2013-7-29. Посетен на 2012-8-13.
  5. ↑ Cate Blanchett | Biography, Movies, & Facts // Encyclopedia Britannica. Архивиран от оригинала на 2021-11-9. Посетен на 2020-12-9.
  6. ↑ а б Haun, Harry. From Hedda to Streetcar to Vanya: The Many Colors of Cate Blanchett // Playbill. Архивиран от оригинала на 2015-1-29. Посетен на 2015-3-16.
  7. ↑ Cate Blanchett's biography // Elle (magazine). December 2003.
  8. ↑ Stein, Danielle. With a theater company to run and her brood of boys to raise, Cate Blanchett barely has time to be a movie star. Good thing she's a natural // W (magazine). Архивиран от оригинала на 2016-11-29. Посетен на 2015-5-26.
  9. ↑ а б Lennan, Jo. Cate Blanchett, Theatre Boss // Intelligent Life (magazine). Economist Group, 2012. Архивиран от оригинала на 2014-2-1. Посетен на 2013-9-15.
  10. ↑ а б Lahr, John (12 February 2007). "Disappearing Act". The New Yorker. Архивирано от оригинала на 15 септември 2016. Посетено на 17 февруари 2015.
  11. ↑ а б Cate Blanchett on madness, motherhood and working with Woody Allen // The Herald. Архивиран от оригинала на 2016-9-15. Посетен на 2014-12-29.
  12. ↑ а б Episode #10.3. Inside the Actors Studio. Season 10. Episode 3. 14 December 2003. Bravo. от оригинала на 18 октомври 2017. Посетено на 1 юли 2018.
  13. ↑ Daybreak: Cate Blanchett discusses 'The Monument Men' // Yahoo!. Архивиран от оригинала на 2014-3-7. Посетен на 2015-3-16.
  14. ↑ Cate Blanchett's Surprising Spy History // Ancestry.com. Архивиран от оригинала на 2015-3-5. Посетен на 2015-3-16.
  15. ↑ The family that raised the multiple award-winning Cate Blanchett // Посетен на 2024-2-5.
  16. ↑ а б в Cate Blanchett on madness, motherhood and working with Woody Allen // The Herald. Архивиран от оригинала на 2015-1-29. Посетен на 2014-12-29.
  17. ↑ "Famous alumni on Latham's hit list". Crikey. Архивирано от оригинала на 10 март 2010. Посетено на 15 януари 2010.
  18. ↑ а б Cammila Collar. Cate Blanchett – Biography // The New York Times. 2015. Архивиран от оригинала на 2015-1-3. Посетен на 2015-1-3.
  19. ↑ Cate Blanchett – Hollywood Walk of Fame // Walk of Fame. Архивиран от оригинала на 2014-11-7. Посетен на 2014-11-7.
  20. ↑ Enoch, Wesley; Maza, Rachel (4 January 2024). "Tributes to groundbreaking SA actor & performer Lillian Crombie" (audio). ABC listen (Interview). Interviewed by Denny, Spence. Посетен на 20 януари 2024.
  21. ↑ Cate Blanchett To Helm 'Stateless'; Drama Series Has Oz Immigration Focus // Deadline Hollywood. 21 July 2015. Архивиран от оригинала на 11 August 2015. Посетен на 11 August 2015.
  22. ↑ Police Rescue: Season 3 Episode 5 // LocateTV. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 5 March 2015.
  23. ↑ Parklands (1996) // The New York Times. 2015. Архивиран от оригинала на 3 April 2015. Посетен на 23 March 2015.
  24. ↑ Kathryn Millard // RoninFilms.com.au. Посетен на 23 March 2015.
  25. ↑ а б Episode #10.3.
  26. ↑ Paradise Road // Box Office Mojo. Посетен на 27 October 2020.
  27. ↑ Paradise Road // Metacritic. Посетен на 18 July 2015.
  28. ↑ а б Cammila Collar. Cate Blanchett – Biography // The New York Times. 2015. Архивиран от оригинала на 3 January 2015. Посетен на 3 January 2015.
  29. ↑ 1998 Winners & Nominees // aacta.org. Посетен на 1 February 2015.
  30. ↑ Cate Blanchett – Hollywood Walk of Fame // Walk of Fame. Посетен на 28 November 2014.
  31. ↑ Andrew Upton // University of Sydney. Посетен на 27 February 2015.
  32. ↑ Bangers (1999) // Screen Australia. Посетен на 11 October 2015.
  33. ↑ Cammila Collar. Cate Blanchett – Biography // The New York Times. 2015. Архивиран от оригинала на 3 January 2015. Посетен на 3 January 2015.
  34. ↑ Episode #10.3.
  35. ↑ Episode #10.3.
  36. ↑ The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring // Box Office Mojo. Посетен на 9 December 2020.
  37. ↑ The Lord of the Rings: The Two Towers // Box Office Mojo. Посетен на 9 December 2020.
  38. ↑ The Lord of the Rings: The Return of the King // Box Office Mojo. Посетен на 9 December 2020.
  39. ↑ And the Winner Is ... Reader's Choice for Top 10 Fantasy Movies // Wired (magazine). Архивиран от оригинала на 22 December 2016. Посетен на 9 December 2020.
  40. ↑ The Goods: Cate Blanchett's 10 Best Performances // Reel Georgia. Посетен на 9 December 2013.
  41. ↑ а б Cate Blanchett – Hollywood Walk of Fame // Walk of Fame. Посетен на 28 November 2014.
  42. ↑ The Essentials: 5 Great Cate Blanchett Performances // Indiewire. Посетен на 1 March 2015.
  43. ↑ Holden, Stephen. Film Review; When Fate Intrudes, Death on Screen as Well as Off // The New York Times. 4 October 2002. Архивиран от оригинала на 31 October 2020. Посетен на 27 October 2020.
  44. ↑ The 76th Academy Awards | 2004 // Oscars.org | Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на 9 December 2020. (на английски)
  45. ↑ "Sideways" and "Maria Full of Grace" Lead Spirit Award Nominations // Indiewire. Посетен на 9 December 2020. (на английски)
  46. ↑ Cate Blanchett's Top 10 Films // IGN. Посетен на 3 January 2015.
  47. ↑ Cate Blanchett- Biography // Yahoo! Movies. Посетен на 17 June 2013.
  48. ↑ Manelis, Michele. Cate Blanchett // GoldenGlobes.com. Посетен на 27 February 2015.
  49. ↑ de Vries, Hilary. The Cate Who Would Be Kate // The New York Times. 12 December 2004. Архивиран от оригинала на 20 October 2020. Посетен на 27 October 2020.
  50. ↑ Andrew Upton // University of Sydney. Посетен на 27 February 2015.
  51. ↑ Little Fish // Time Out (magazine). Посетен на 27 October 2020.
  52. ↑ Jacquelin Perske // RGM Artists. Посетен на 3 January 2015.
  53. ↑ Rake – About // ABC Online. Посетен на 23 March 2015.
  54. ↑ Cate Blanchett Gets Restless as Hedda Gabler at Brooklyn Academy of Music March 1 // Playbill. Посетен на 4 April 2022.
  55. ↑ The 79th Academy Awards | 2007 // Oscars.org | Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на 9 December 2020. (на английски)
  56. ↑ Cammila Collar. Cate Blanchett – Biography // The New York Times. 2015. Архивиран от оригинала на 3 January 2015. Посетен на 3 January 2015.
  57. ↑ Cate Blanchett – Hollywood Walk of Fame // Walk of Fame. Посетен на 28 November 2014.
  58. ↑ Oscars 2007: full list of winners and nominees // The Guardian. London, 26 February 2007. Архивиран от оригинала на 15 August 2017. Посетен на 1 April 2012.
  59. ↑ Corliss, Richard. Cate Blanchett – The 2007 Time 100 // Time. 3 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 December 2013. Посетен на 1 April 2012.
  60. ↑ The Celebrity 100 // Forbes. Посетен на 10 December 2020. (на английски)
  61. ↑ 29 Things We Learned From the 'Hot Fuzz' Commentary // FilmSchoolRejects.com. Архивиран от оригинала на 2015-02-27. Посетен на 27 February 2015.
  62. ↑ Goodwin, Christopher. Cate Blanchett as Elizabeth I is no surprise // The Times. UK, 14 October 2007. Архивиран от оригинала на 7 September 2008. Посетен на 14 October 2007.
  63. ↑ Winners & Nominees 2008 // www.goldenglobes.com. Архивиран от оригинала на 2017-12-07. Посетен на 9 December 2020. (на английски)
  64. ↑ Hellard, Peta. Cate's double Oscar nod // The Australian. 23 January 2008. Архивиран от оригинала на 27 February 2015. Посетен на 29 December 2014.
  65. ↑ Ford, Spielberg and Lucas Talk 'Indiana Jones' // Moviefone. Посетен на 27 February 2015.
  66. ↑ Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull // Box Office Mojo. Посетен на 27 October 2020.
  67. ↑ Child, Ben. English-language cast announced for Miyazaki's Ponyo on the Cliff // The Guardian. London, 27 November 2008. Архивиран от оригинала на 30 September 2013. Посетен на 30 November 2008.
  68. ↑ Cate Blanchett on why being CEO is a matter of instinct // Business Review Weekly. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 17 November 2014.
  69. ↑ Margot Saville. A class act: the discreet charm of cate blanchett // dailyreview.crikey.com.au. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 17 November 2014.
  70. ↑ A Streetcar Named Desire, with Cate Blanchett, to Play Kennedy Center and BAM // Playbill. Посетен на 16 March 2015.
  71. ↑ Cate Blanchett Coming to BAM and Kennedy Center in A Streetcar Named Desire // Key Brand Entertainment. Посетен на 16 March 2015.
  72. ↑ A Streetcar Named Desire // Sydney Theatre Company. Архивиран от оригинала на 2011-06-14. Посетен на 2024-02-04.
  73. ↑ Healy, Patrick. Is Desire Enough to Bring 'Streetcar' to Broadway? // The New York Times. 14 December 2009. Архивиран от оригинала на 8 September 2015. Посетен на 17 March 2015.
  74. ↑ Blanchett Impresses New York Audience // Newyork.usa.embassy.gov.au. Архивиран от оригинала на 2 April 2015. Посетен на 16 March 2015.
  75. ↑ [9][72][73][74]
  76. ↑ Jane Fonda. Cate Blanchett // Janefonda.com. Посетен на 17 March 2015.
  77. ↑ Masterson, Lawrie. Meryl Streep's complicated life // Herald Sun. Посетен на 17 March 2015.
  78. ↑ Streetcar and When the Rain Stops Falling Earn Sydney Theatre Awards // Playbill. Посетен на 17 March 2015.
  79. ↑ Ragtime, Streetcar, Eclipsed and Antebellum Are Helen Hayes Award Winners // Playbill. Посетен на 16 March 2015.
  80. ↑ [1] Архивиран от [{{{url}}} оригинала].
  81. ↑ Robin Hood // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  82. ↑ Cate Blanchett to Star in Big and Small at London's Barbican Theatre // Key Brand Entertainment. Посетен на 6 March 2015.
  83. ↑ Lennan, Jo. Cate Blanchett, Theatre Boss // Intelligent Life (magazine). Economist Group, 2012. Архивиран от оригинала на 1 February 2014. Посетен на 15 September 2013.
  84. ↑ Gross und klein – Wiener Festwochen featuring Cate Blanchett and the Sydney Theatre Company // Austria.embassy.gov.au. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2024-02-04.
  85. ↑ Big and Small – Spectacles – Théâtre de la Ville // Théâtre de la Ville. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2024-02-04.
  86. ↑ Barbican – Sydney Theatre Company : Big and Small (Gross und Klein) // Barbican Centre. Архивиран от оригинала на 11 March 2015. Посетен на 17 March 2015.
  87. ↑ Easter Success: STC's Gross und Klein (Big and Small) a triumph in Paris // Aussietheatre.com, 8 April 2012. Архивиран от оригинала на 2 April 2015. Посетен на 17 March 2015.
  88. ↑ Tucker, Matthew. Cate Blanchett On Stage: 'Gross Und Klein' Review // HuffPost. 14 May 2012. Архивиран от оригинала на 2 April 2015. Посетен на 17 March 2015.
  89. ↑ [84][85][86][87][88]
  90. ↑ Evening Standard Theatre Awards: Adrian Lester and his writer wife Lolita Chakrabarti shortlisted // London Evening Standard. Посетен на 17 March 2015.
  91. ↑ Sydney Theatre Company's Big and Small, Starring Cate Blanchett, Opens in London April 14 // Playbill. Посетен на 17 March 2015.
  92. ↑ а б Cate Blanchett wins fourth Helpmann Award // Herald Sun. Посетен на 1 March 2015.
  93. ↑ A Letter From Australia: Love Never Dies, Annie, Cate Blanchett, David Williamson and More // Playbill. Посетен на 16 March 2015.
  94. ↑ McNulty, Charles. In the moment with Cate Blanchett // Los Angeles Times. 14 July 2012. Архивиран от оригинала на 26 May 2015. Посетен на 26 May 2015.
  95. ↑ Tomcast: Uncle Vanya, Plus Reviews // Sydney Theatre Company, 27 July 2012. Архивиран от оригинала на 2015-03-12. Посетен на 2024-02-04.
  96. ↑ [6][94][95]
  97. ↑ Hayes names theater award winners // Variety. Посетен на 16 March 2015.
  98. ↑ Torn Exclusive: Cate Blanchett, Ken Stott, Sylvester Mccoy, Mikael Persbrandt join cast of Peter Jackson's The Hobbit // Los Angeles, CA, TheOneRing.net, 7 December 2010. Архивиран от оригинала на 21 November 2017. Посетен на 11 December 2010.
  99. ↑ The Hobbit: An Unexpected Journey // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  100. ↑ The Hobbit: The Desolation of Smaug // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  101. ↑ The Hobbit: The Battle of the Five Armies // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  102. ↑ Child, Ben. Peter Jackson tinkers with Tolkien to hand Cate Blanchett Hobbit role // The Guardian. 8 December 2010. Архивиран от оригинала на 9 November 2020. Посетен на 10 November 2020.
  103. ↑ A look at movie and TV portrayals of Queen Elizabeth II // Daily News. Посетен на 27 October 2015.
  104. ↑ The Turning' Trailer: Directed by Mia Wasikowska and Sixteen More // SlashFIlm. Посетен на 3 January 2015.
  105. ↑ Cate Blanchett Heads Jury of Second IWC Filmmaker Award at Dubai International Film Festival // Dubai Film Festival. Посетен на 15 February 2015.
  106. ↑ Cate Blanchett on why being CEO is a matter of instinct // Business Review Weekly. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 17 November 2014.
  107. ↑ Cate Blanchett's next step // Посетен на 22 April 2013.
  108. ↑ Blue Jasmine // Metacritic. Посетен на 28 September 2013.
  109. ↑ Eng, Joyce. 12 Years a Slave, Gravity Top Oscars // TV Guide. 2 March 2014. Архивиран от оригинала на 6 March 2014. Посетен на 12 March 2015.
  110. ↑ Oscars 2014 Winners Room: Cate Blanchett on being the first Australian actress to win two Oscars // Посетен на 5 March 2014.
  111. ↑ Will Cate Blanchett join Meryl Streep and Jessica Lange in Oscars upgrade lounge? // Goldderby.com. Посетен на 23 November 2014.
  112. ↑ George Clooney Sets Daniel Craig, Bill Murray, Cate Blanchett, Jean Dujardin For WWII Drama 'The Monuments Men' // Deadline Hollywood. Посетен на 18 November 2012.
  113. ↑ Mashberg, Tom. History, Yes, but Movie History // The New York Times. 29 January 2014. Архивиран от оригинала на 26 February 2018. Посетен на 16 July 2020.
  114. ↑ The Monuments Men // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  115. ↑ 'How to Train Your Dragon 2': New Image & Details for Cate Blanchett's Character // Screen Rant. Посетен на 3 January 2015.
  116. ↑ Box Office: 'How To Train Your Dragon 2' Crosses $500M Following China Debut // Forbes. Посетен на 15 January 2015.
  117. ↑ Golden Globes: 'How to Train Your Dragon 2' Wins Best Animated Feature Film // The Hollywood Reporter. Посетен на 15 January 2015.
  118. ↑ 'Birdman,' 'Budapest' lead Oscar nominations // USA Today. Посетен на 15 January 2015.
  119. ↑ Cate Blanchett flies into Sydney to begin rehearsals with Deborah Mailman for the AACTA Awards // The Daily Telegraph. Посетен на 24 January 2015.
  120. ↑ Terrence Malick's 'Knight of Cups' Won't Get U.S. Release Until 2016; 'Weightless' to Be Retitled // The Film Stage. Посетен на 29 June 2015.
  121. ↑ Raves for Blanchett, mixed chances for Oscar nominees, Fifty Shades dominates: Short Cuts // Brisbane Times. Посетен на 17 March 2015.
  122. ↑ Cate Blanchett on adopting baby Edith, making Cinderella and heading overseas to live // The Sydney Morning Herald. Посетен на 28 March 2015.
  123. ↑ Ford, Rebecca. Oscar Nominations: The Complete List // The Hollywood Reporter. Посетен на 14 January 2016.
  124. ↑ Golden Globe Nominations: The Complete List // The Hollywood Reporter. Посетен на 10 December 2015.
  125. ↑ BAFTA Awards: 'Carol' and 'Bridge of Spies' Lead Nominations // The Hollywood Reporter. Посетен на 8 January 2016.
  126. ↑ 'Truth', 'Room', 'The Assassin' & A Netflix Title Vie For Specialty Crowds – Preview // Deadline Hollywood. Посетен на 16 October 2015.
  127. ↑ Rule, Dan. Art: Melbourne gallery shows include Andy Warhol/Ai Weiwei and Julian Rosefeldt // The Sydney Morning Herald. Посетен на 16 February 2016.
  128. ↑ Cate Blanchett-starring 'Manifesto' gets North American deal // Screen International. Посетен на 12 February 2021.
  129. ↑ Voyage of Time: Life's Journey – Terrence Malick // Venice Film Festival. Посетен на 3 December 2016.
  130. ↑ Terrence Malick's 'Voyage Of Time' Will Push The Boundaries Of Documentary Form // Tribeca Film Festival. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 27 February 2015.
  131. ↑ The Lowdown on Terrence Malick's Three New Films // The Hollywood Reporter. Посетен на 27 February 2015.
  132. ↑ The Present // Sydney Theatre Company. Посетен на 24 September 2017.
  133. ↑ Meares, Joel. STC's The Present on Broadway but Cate Blanchett promises a return to Sydney // The Sydney Morning Herald. Посетен на 25 September 2017.
  134. ↑ Clement, Olivia. Cate Blanchett and the Cast of The Present Spill Their Party Secrets // Playbill. Посетен на 25 September 2017.
  135. ↑ Cate Blanchett and Richard Roxburgh make Broadway debuts in all-Australian production of The Present // News.com.au. Посетен на 24 September 2017.
  136. ↑ 2017 Tony Award Nominations: The Great Comet and Hello, Dolly! Lead the Pack // Playbill. Посетен на 2 May 2017.
  137. ↑ Hello, Dolly!, Come From Away, and Anastasia Lead 2017 Drama Desk Award Nominations // Playbill. Посетен на 2 May 2017.
  138. ↑ Cox, Gordon. Daniel Craig, Cate Blanchett, Allison Janney Nominated for Drama League Awards // Variety (magazine). Посетен на 25 September 2017.
  139. ↑ AFM: FilmNation Unveils Back To Back Terrence Malick Films 'Lawless' And 'Knight Of Cups,' With Ryan Gosling, Christian Bale And Cate Blanchett // Deadline Hollywood. Посетен на 3 November 2011.
  140. ↑ Breznican, Anthony (20 May 2016). "Thor: Ragnarok: Cate Blanchett, Jeff Goldblum, and more join cast". Entertainment Weekly. Aрхивиран от оригинала на 22 май 2016. Посетен на 20 май 2016.
  141. ↑ Thor: Ragnarok // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  142. ↑ Exclusive: Cate Blanchett Is Circling The All-Female 'Ocean's Eleven' Film // The Playlist. Посетен на 4 June 2016.
  143. ↑ Evry, Max. Mindy Kaling & Helena Bonham Carter Join Ocean's 11 Reboot // Comingsoon.net. Посетен на 9 June 2016.
  144. ↑ Fleming, Mike Jr. Warner Bros Firms 'Ocean's 8' Lineup: Anne Hathaway, Rihanna, Awkwafina, Helena Bonham Carter, Mindy Kaling Join Sandra Bullock & Cate Blanchett // Deadline Hollywood. Посетен на 10 August 2016.
  145. ↑ Ocean's 8 // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  146. ↑ Kroll, Justin. Cate Blanchett Joins Jack Black in Amblin's 'House With a Clock in Its Walls' (Exclusive) // Variety. Посетен на 27 October 2018.
  147. ↑ First Look: Sweet Tooth (2019) Trailer // Australian Film, Television and Radio School. Посетен на 30 June 2023.
  148. ↑ Cate Blanchett Jury President of the Festival de Cannes 2018 // Ikon London Magazine. Посетен на 8 January 2018.
  149. ↑ Robehmed, Natalie. The World's Highest-Paid Actresses 2018: Scarlett Johansson Steals The Spotlight With $40.5 Million // Forbes. 16 August 2018. Архивиран от оригинала на 29 December 2018. Посетен на 29 December 2018.
  150. ↑ Franich, Darren. Cate Blanchett, Christian Bale, others join Andy Serkis' Jungle Book' | EW.com // Посетен на 23 August 2014.
  151. ↑ Hazelton, John. Netflix buys worldwide rights to Warner's 'Mowgli' // Screen. Посетен на 10 November 2020. (на английски)
  152. ↑ Kit, Borys. Cate Blanchett in Talks to Star in 'Where'd You Go, Bernadette?' Adaptation // The Hollywood Reporter. Посетен на 15 November 2015.
  153. ↑ Where'd You Go, Bernadette // Box Office Mojo. Посетен на 10 November 2020.
  154. ↑ D'Alessandro, Anthony. 'Spider-Man: Far From Home' Hooks $185M 6-Day Opening Records For Sony & Independence Day Stretch – Sunday Final // Deadline. Посетен на 10 November 2020. (на американски английски)
  155. ↑ Golden Globes 2020: The Complete Nominations List // Variety. 3 January 2020. Архивиран от оригинала на 6 January 2020. Посетен на 3 January 2020.
  156. ↑ How to Train Your Dragon 3 Release Date Pushed to 2019 // The Hollywood Reporter. Посетен на 15 January 2020.
  157. ↑ Hipes, Patrick. Oscar Nominations: 'Joker' Tops List With 11 Noms; '1917', 'Irishman', 'Hollywood' Nab 10 Apiece // Deadline. Посетен на 10 November 2020. (на американски английски)
  158. ↑ McNary, Dave. Cate Blanchett Signs First-Look Production Deal With New Republic // Variety. Посетен на 7 August 2020. (на английски)
  159. ↑ ghermanns. Cate Blanchett & Her Dirty Films Banner Ink First-Look TV Deal at FX // ComingSoon.net. Посетен на 7 August 2020. (на американски английски)
  160. ↑ White, Peter. Cate Blanchett Co-Creates & Stars In Australian Immigration TV Drama 'Stateless' Featuring Dominic West & Yvonne Strahovski // Deadline Hollywood. Посетен на 11 May 2020.
  161. ↑ Ravindran, Manori. Netflix Swoops in for Global Rights to Cate Blanchett Refugee Drama 'Stateless' (Exclusive) // Variety. Посетен на 11 May 2020.
  162. ↑ Aacta awards 2020: Cate Blanchett's Stateless and Shannon Murphy's Babyteeth win big // The Guardian. Посетен на 1 December 2020. (на английски)
  163. ↑ Crucchiola, Jordan. Cate Blanchett to Grace American Television With FX Series Mrs. America // Vulture. Посетен на 23 October 2019.
  164. ↑ Petski, Denise. FX Sets Premiere Dates For 'Fargo', 'Mrs. America', 'Better Things', 'Devs', 'Archer' & More – TCA // Deadline. Посетен на 12 July 2020. (на английски)
  165. ↑ [2] Архивиран от [{{{url}}} оригинала].
  166. ↑ Cate Blanchett // Television Academy. Посетен на 10 November 2020. (на английски)
  167. ↑ Oganesyan & Moreau, Natalie & Jordan. Golden Globes 2021: The Complete Nominations List // Variety. Посетен на 3 February 2021. (на британски английски)
  168. ↑ Hipes, Patrick. SAG Awards Nominations: 'Ma Rainey', 'Minari' Lead Film List; 'The Crown', 'Schitt's Creek' Top TV And 'Bridgerton' Arrives – Full List // Deadline. Посетен на 4 February 2021. (на американски английски)
  169. ↑ Hayes, Dade. 'Watchmen', 'Unbelievable' Lead TCA Award Nominations With Four Apiece; HBO Tops With 16 Overall Noms // Deadline. Посетен на 10 November 2020. (на американски английски)
  170. ↑ Fleming, Mike Jr. Cate Blanchett And Her Dirty Films Team Board As Exec Producers Of Venice Premiere Pic 'Apples' // Deadline Hollywood. Посетен на 22 October 2020.
  171. ↑ Apples (2020) // Rotten Tomatoes. Посетен на 7 December 2020.
  172. ↑ Apples // Metacritic. Посетен на 22 October 2020.
  173. ↑ Mila (Apples) // Labiennale.org. Посетен на 10 October 2020.
  174. ↑ Vourlias, Christopher. Greece Selects Venice Horizons Opener 'Apples' for International Feature Film Oscar Race // Variety. Посетен на 4 November 2020.
  175. ↑ Rooney Mara Joins Guillermo Del Toro's 'Nightmare Alley' At Fox Searchlight // Deadline Hollywood. 4 September 2019. Архивиран от оригинала на 4 September 2019. Посетен на 4 September 2019.
  176. ↑ Sharf, Zack. Searchlight Sets Guillermo del Toro's 'Nightmare Alley' for December, 'French Dispatch' Still Undated // IndieWire. Посетен на 31 January 2021. (на английски)
  177. ↑ а б Oscar Nominations 2022 List: Nominees by Category // ABC. Посетен на 9 February 2022.
  178. ↑ Sneider, Jeff. Exclusive: Cate Blanchett to Join Jennifer Lawrence in Adam McKay's Netflix Movie // Collider. Посетен на 11 May 2020.
  179. ↑ Perez, Lexy. Oscars: Kenneth Branagh, Will Smith, Ariana DeBose and More Stars Who Made History With 2022 Nominations // The Hollywood Reporter. Посетен на 9 February 2022.
  180. ↑ Setoodeh, Ramin. Cate Blanchett's 'Tár' Earns Ecstatic 6-Minute Standing Ovation in Venice, Generating Instant Oscar Buzz // Variety. Посетен на September 7, 2022.
  181. ↑ Tartaglione, Nancy. Venice Film Festival Winners: Golden Lion Goes To 'All The Beauty And The Bloodshed'; Luca Guadagnino Best Director, Martin McDonagh Best Screenplay; Cate Blanchett, Colin Farrell Take Acting Prizes // Deadline Hollywood. Посетен на September 10, 2022.
  182. ↑ 'All Quiet on the Western Front' Dominates BAFTA Awards With Record-Breaking Seven Wins // Variety. Посетен на March 15, 2023.
  183. ↑ 'The Fabelmans,' 'The Banshees of Inisherin' Win Big at Revamped Golden Globes (Complete Winners List) // Variety. Посетен на March 15, 2023.
  184. ↑ Davis, Clayton. Cate Blanchett, Ke Huy Quan and 'Tár' Win National Society of Film Critics, Completing Rare Major Critics Awards Trifecta // Variety. Посетен на March 15, 2023.
  185. ↑ Gomez, Dessi. 35 Most Oscar-Nominated Actors and Actresses // The Wrap. Посетен на March 15, 2023.
  186. ↑ D'Alessandro, Anthony. Cate Blanchett, Ewan McGregor, Tilda Swinton & More Round Out Cast For Guillermo del Toro Netflix 'Pinocchio' Movie // Deadline Hollywood. Посетен на 19 August 2020.
  187. ↑ Kroll, Justin. Cate Blanchett To Star In 'The New Boy'; Her Dirty Films Will Co-Produce With Scarlett Pictures // Deadline Hollywood. Посетен на 11 February 2022.
  188. ↑ Turns Out Marvel's What If Could Have Featured Cate Blanchett's Hela In Season 1, And The EP Explained Why It Didn't Happen // Cinema Blend. Посетен на 30 December 2023.
  189. ↑ Wiseman, Andreas. Jessie Buckley & Riz Ahmed To Star In Christos Nikou's Sci-Fi Romance Fingernails, FilmNation & Cate Blanchett's Dirty Films Producing — Cannes Market Hot Pic // Deadline Hollywood. Посетен на 9 December 2022.
  190. ↑ 'Who and what would you risk everything for?' Cate Blanchett on extraordinary new movie 'Fingernails' // Toronto Star. Посетен на 30 December 2023.
  191. ↑ Goldberg, Lesley. Cate Blanchett, Kevin Kline to Topline Alfonso Cuaron Apple Series 'Disclaimer' // The Hollywood Reporter. Посетен на 2 December 2021. (на американски английски)
  192. ↑ McNary, Dave. Cate Blanchett to Officially Star in Eli Roth's 'Borderlands' // Variety. Посетен на 28 May 2020.
  193. ↑ Davis, Clayton. Cate Blanchett to Star in Pedro Almodóvar's First English-Language Feature 'A Manual for Cleaning Women' // Variety. Посетен на 8 January 2022.
  194. ↑ Dirty Films & New Republic Move Forward On 'A Manual For Cleaning Women' Sans Pedro Almodóvar // Посетен на 30 December 2023.
  195. ↑ Cate Blanchett, theatre boss // The Economist, 24 February 2012. Архивиран от оригинала на 8 December 2021. Посетен на 8 December 2021.
  196. ↑ Lahr, John (5 February 2007). "The Evolution of Cate Blanchett". The New Yorker. Archived from the original on 1 October 2014. Retrieved 8 December 2021.
  197. ↑ Andrew Upton: Life in the shadow of his wife // The Independent. 19 August 2008. Архивиран от оригинала на 8 December 2021. Посетен на 8 December 2021.
  198. ↑ Cate Blanchett's Pale Fire // March 1999. Архивиран от оригинала на 8 December 2021. Посетен на 8 December 2021.
  199. ↑ [195][196][197][198]
  200. ↑ Cat Blanchett and Dashiell hop to it // People. Посетен на 12 February 2013.
  201. ↑ Cate Blanchett gives birth to a son // People. Посетен на 12 February 2013.
  202. ↑ Cate Blanchett welcomes third son, Ignatius Martin // People. Посетен на 12 February 2013.
  203. ↑ Cate Blanchett Has Adopted a Baby Girl // The Hollywood Reporter. Посетен на 6 March 2015.
  204. ↑ Rothman, Michael. Cate Blanchett and Husband Andrew Upton Adopt a Baby Girl // ABC News. Посетен на 6 March 2015.
  205. ↑ Milligan, Lauren. When Three Became Four // Vogue (magazine). Посетен на 7 June 2015.
  206. ↑ Charlie Rose. Архив на оригинала от 2013-07-28 в Wayback Machine.
  207. ↑ Manelis, Michele. Cate Blanchett: A wicked talent // mindfood.com. Посетен на 19 May 2015.
  208. ↑ Michael Specter (November 2006), "Head First", Vogue
  209. ↑ Edwards, Hannah. Cate buys mansion for $10m // The Sydney Morning Herald. 12 December 2004. Архивиран от оригинала на 26 October 2007. Посетен на 17 October 2007.
  210. ↑ Welcome to Cate Blanchett's dream eco-home // The Sydney Morning Herald. 8 July 2007. Архивиран от оригинала на 26 October 2007. Посетен на 29 December 2014.
  211. ↑ Spangaro, Alexandra. Cate Blanchett purchases $6 million English manor 'Highwell House' // Domain Group, 18 January 2016. Архивиран от оригинала на 27 September 2017. Посетен на 26 September 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Кейт Бланшет.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Кейт Бланшет.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cate Blanchett в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кейт_Бланшет&oldid=12355390“.